Д-р Свитлана Бачурска: Всяко професионално усилие се обезсмисля, ако не даваме път на младите и не работим за тяхното бъдеще
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Д-р Свитлана Бачурска е ученик на Медицински университет – Пловдив. През 2011 година стартира професионалната си кариера като помощник в Катедра по обща и клинична патология в университета.
През 2016 година придобива компетентност по обща и клинична патология, а през 2017 г става „ лекар ” в тази област.
По време на специализацията си доцент доктор Свитлана Бачурска, д.м. е осъществила няколко профилирани образования по уропатология в болница Джонс Хопкинс, Балтимор, Съединени американски щати, под управление на проф. Дж. Епщайн и AKH, Виена, Австрия под управлението на проф. Мазал. През 2020 година тя се хабилитира като „ доцент ” в Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – Варна.
В момента доцент Бачурска е шеф на Клиника по обща и клинична патология в УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “.
Доц. Бачурска, разкажете по какъв начин станахте доктор. Имаха ли значение за този избор фамилията, учебното заведение?
Медицината не бе моята детска фантазия. Има обаче едно събитие, което ме поведе по този път – приключила съм паралелка с преподаване на биология, а моят преподавател беше впечатляваща персона, който несъмнено изигра роля за този мой избор. Харесвам разумния, прагматичен метод към нещата, а биологията се оказа тъкмо такава просвета. Така разбрах, че желая да стана доктор.
Израсла сте в среда, образувана от разнообразни обичаи и култури. Какви полезности от това време пренесохте през годините?
Родена съм и съм израсла в Украйна, бесарабска българка съм. Още като ученичка в гимназия, през 1996 година, пристигнах на екскурзия в България и доста харесах страната. Тук бяхме добре пристигнали, одобриха ни с топлина, това има значение. Тогава взех решение, че желая да последвам в България.
Намирам разлика сред двата народа, украинския и българския – в светоусещането, в реакциите. В Украйна хората се усещат виновни за живота и бъдещето си, там се счита, че човек самичък би трябвало да си дава мощ и кураж. Тук, в България сякаш е по-силно чувството, че страната ти е длъжна, че може повече да се разчита на нея.
Завърших здравното си обучение в България като стипендиант заради българския ми генезис. Прекарах щастливи студентски години в МУ – Пловдив, бях призната изцяло от сътрудниците си. И до през днешния ден подкрепям тесни професионални и другарски контакти с преподавателите и състудентите си.
Какво предопредели избора Ви да специализирате патология?
Това не беше моята фантазия изначало, само че с времето се насочих към предклинична компетентност и се оказа, че в действителност това е една доста забавна и предизвикателна област. Тя е фундаментът на цялата клинична медицина. Специалността изисква доста старания и отдаденост, колкото повече навлизах в нея, толкоз по-силна ставаше мотивацията ми да й се посветя. И до през днешния ден съм задоволена от избора си.
Кои бяха Вашите учители в специалността?
Д-р Дмитрий Стайков, моят помощник по обща и клинична патология преди всичко. Той ми даде основата, от него се научих да мисля и да върша заключения. В доста огромна степен той изигра роля за образуването ми като експерт и по тази причина му дължа голяма признателност.
След това се срещнах с доста съществени откриватели в огромни академични клиники в Европа и по света, които също са мои учители.
Клиничната патология не допуска директен контакт с пациента. Предимство или минус е това?
Много зависи от вида на индивида. От неговия характер, настройка, взор към света и хората. Всички сътрудници, които работим обща и клинична патология, осъзнаваме избора си и знаем каква отговорност носим към пациента. Прекият контакт с него не е определящ за работата ни. Всъщност, коства ми се, че отсъствието на директен контакт е по-скоро преимущество, в сравнение с минус.
Имате съществени научни ползи и значително достижения в научната активност. Какви са упоритостите Ви за професионално развиване отсега нататък?
Вижданията ми и професионалното ми развиване са непроменяемо свързани с работата ми като учител и като началник на клиника, в която се образоват млади лекари, специализанти, докторанти. Ще поставям все по този начин старания, с цел да се развиват те в най-хубавата посока и да получат постоянна основа за реализацията си.
Какво ново бихте желала да въведете в работата на екипа си?
Стремежът ми е работният развой в клиниката да бъде цифровизиран, това е една извънредно значима стъпка за нас, за нашето развиване. Дигитализацията ще разшири опциите ни за контакти с сътрудници от други клиники и университети и това е метод да бъдем в крайник със протичащото се в нашата област. Знаем, че през днешния ден няма граници, с цел да се развиваме и работим пълноценно, би трябвало да работим в цифрова среда.
И един по-личен въпрос – кои занимания в свободното време Ви носят най-голямо задоволство?
Обичам да пътувам – и в България, и в чужбина. Обичам да променям средата, да виждам нови пейзажи, да откривам нови места. Едно от обичаните ми занимания са силовите тренировки. За разтоварване одобрявам винените дегустации – постоянно вървя и това ми доставя наслаждение. Може да се каже, че съм нещо като сомелиер фен. Едно изискано занятие, което ми носи приятни страсти...
Имате ли лозунг, принцип, от който се ръководите в общуването с сътрудници, другари, пациенти?
Да, имам. Отнасяй се с хората по този начин, както искаш да се отнасят с теб. И още един: Искай невъзможното, с цел да постигаш фантазиите си.
Кое е най-голямото Ви предпочитание, фантазията, която бихте желали да видите сбъдната през новата година?
Най-голямото ми предпочитание е двама мои специализанти да завършат специализацията си и да преминат сполучливо през държавния изпит, и да видя по какъв начин вършат първите си независими стъпки в работата и по какъв начин реализират първите си триумфи.
Всяко професионално изпитание се обезсмисля, в случай че не даваме път на младите и не работим за тяхното бъдеще.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Д-р Свитлана Бачурска е ученик на Медицински университет – Пловдив. През 2011 година стартира професионалната си кариера като помощник в Катедра по обща и клинична патология в университета.
През 2016 година придобива компетентност по обща и клинична патология, а през 2017 г става „ лекар ” в тази област.
По време на специализацията си доцент доктор Свитлана Бачурска, д.м. е осъществила няколко профилирани образования по уропатология в болница Джонс Хопкинс, Балтимор, Съединени американски щати, под управление на проф. Дж. Епщайн и AKH, Виена, Австрия под управлението на проф. Мазал. През 2020 година тя се хабилитира като „ доцент ” в Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – Варна.
В момента доцент Бачурска е шеф на Клиника по обща и клинична патология в УСБАЛО „ Проф. Иван Черноземски “.
Доц. Бачурска, разкажете по какъв начин станахте доктор. Имаха ли значение за този избор фамилията, учебното заведение?
Медицината не бе моята детска фантазия. Има обаче едно събитие, което ме поведе по този път – приключила съм паралелка с преподаване на биология, а моят преподавател беше впечатляваща персона, който несъмнено изигра роля за този мой избор. Харесвам разумния, прагматичен метод към нещата, а биологията се оказа тъкмо такава просвета. Така разбрах, че желая да стана доктор.
Израсла сте в среда, образувана от разнообразни обичаи и култури. Какви полезности от това време пренесохте през годините?
Родена съм и съм израсла в Украйна, бесарабска българка съм. Още като ученичка в гимназия, през 1996 година, пристигнах на екскурзия в България и доста харесах страната. Тук бяхме добре пристигнали, одобриха ни с топлина, това има значение. Тогава взех решение, че желая да последвам в България.
Намирам разлика сред двата народа, украинския и българския – в светоусещането, в реакциите. В Украйна хората се усещат виновни за живота и бъдещето си, там се счита, че човек самичък би трябвало да си дава мощ и кураж. Тук, в България сякаш е по-силно чувството, че страната ти е длъжна, че може повече да се разчита на нея.
Завърших здравното си обучение в България като стипендиант заради българския ми генезис. Прекарах щастливи студентски години в МУ – Пловдив, бях призната изцяло от сътрудниците си. И до през днешния ден подкрепям тесни професионални и другарски контакти с преподавателите и състудентите си.
Какво предопредели избора Ви да специализирате патология?
Това не беше моята фантазия изначало, само че с времето се насочих към предклинична компетентност и се оказа, че в действителност това е една доста забавна и предизвикателна област. Тя е фундаментът на цялата клинична медицина. Специалността изисква доста старания и отдаденост, колкото повече навлизах в нея, толкоз по-силна ставаше мотивацията ми да й се посветя. И до през днешния ден съм задоволена от избора си.
Кои бяха Вашите учители в специалността?
Д-р Дмитрий Стайков, моят помощник по обща и клинична патология преди всичко. Той ми даде основата, от него се научих да мисля и да върша заключения. В доста огромна степен той изигра роля за образуването ми като експерт и по тази причина му дължа голяма признателност.
След това се срещнах с доста съществени откриватели в огромни академични клиники в Европа и по света, които също са мои учители.
Клиничната патология не допуска директен контакт с пациента. Предимство или минус е това?
Много зависи от вида на индивида. От неговия характер, настройка, взор към света и хората. Всички сътрудници, които работим обща и клинична патология, осъзнаваме избора си и знаем каква отговорност носим към пациента. Прекият контакт с него не е определящ за работата ни. Всъщност, коства ми се, че отсъствието на директен контакт е по-скоро преимущество, в сравнение с минус.
Имате съществени научни ползи и значително достижения в научната активност. Какви са упоритостите Ви за професионално развиване отсега нататък?
Вижданията ми и професионалното ми развиване са непроменяемо свързани с работата ми като учител и като началник на клиника, в която се образоват млади лекари, специализанти, докторанти. Ще поставям все по този начин старания, с цел да се развиват те в най-хубавата посока и да получат постоянна основа за реализацията си.
Какво ново бихте желала да въведете в работата на екипа си?
Стремежът ми е работният развой в клиниката да бъде цифровизиран, това е една извънредно значима стъпка за нас, за нашето развиване. Дигитализацията ще разшири опциите ни за контакти с сътрудници от други клиники и университети и това е метод да бъдем в крайник със протичащото се в нашата област. Знаем, че през днешния ден няма граници, с цел да се развиваме и работим пълноценно, би трябвало да работим в цифрова среда.
И един по-личен въпрос – кои занимания в свободното време Ви носят най-голямо задоволство?
Обичам да пътувам – и в България, и в чужбина. Обичам да променям средата, да виждам нови пейзажи, да откривам нови места. Едно от обичаните ми занимания са силовите тренировки. За разтоварване одобрявам винените дегустации – постоянно вървя и това ми доставя наслаждение. Може да се каже, че съм нещо като сомелиер фен. Едно изискано занятие, което ми носи приятни страсти...
Имате ли лозунг, принцип, от който се ръководите в общуването с сътрудници, другари, пациенти?
Да, имам. Отнасяй се с хората по този начин, както искаш да се отнасят с теб. И още един: Искай невъзможното, с цел да постигаш фантазиите си.
Кое е най-голямото Ви предпочитание, фантазията, която бихте желали да видите сбъдната през новата година?
Най-голямото ми предпочитание е двама мои специализанти да завършат специализацията си и да преминат сполучливо през държавния изпит, и да видя по какъв начин вършат първите си независими стъпки в работата и по какъв начин реализират първите си триумфи.
Всяко професионално изпитание се обезсмисля, в случай че не даваме път на младите и не работим за тяхното бъдеще.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




